02 септември 2010

Основни проблеми пред мирните преговори

Във Вашингтон започнаха първите от повече от година насам преки мирни преговори между палестинци и израелци. Различията между тях са много, но ето основните препъни камъни, събрани от Пол Рейнолдс за BBC:

Ерусалим
  • Израелското правителство на иска раздялата на града, на който се държи да бъде политически и религиозен център на еврейския народ. В израелската конституция от 1980 г. е записано :"Ерусалим, цял и обединен е столица на Израел." В миналото има няколко опити за маневриране. В разговорите през 2000 и 2007 г., израелското правителство е съгласно да обсъди размяната на някои отдалечени квартали
  • Палестинците искат Източен Ерусалим за столица на палестинската държава. Тази част от града беше контролирана от йордански войски, преди окупацията му през 1967 г. В Стария град се намира третата светиня на исляма, джамията ал-Акса и Куполът на скалата, от която се вярва, че Пророка Мохамед е предприел своето изкачване към Господ с помощта на крилатия звяр Бурак.
  • САЩ не признават израелския анекс на Източен Ерусалим и поддържат свое посолство в Тел Авив. Президентът Обама се противопостави на застрояването на тази част от града, но призна, че едно бъдещо разделяне на града ще е "много трудно"
Граници
  •  Премиер-министърът Бенямин Нетаняху приема, че трябва да се създаде палестинска държава, и че Израел трябва да се оттегли поне от части на окупирания през 1967 г. Западен Бряг за да се осъществи това. Израел вече се е изтеглил от Газа и би желал границите да включват Ерусалим, както и вече изградените големи поселения на Западния Бряг.
  • Палестинците искат да започнат преговорите на базата на това, че земите от 1967 г., окупирани от израелците принадлежат на Палестина. Всяка отстъпка от това трябва да бъде съпроводена с балансирана замяна на земя. 
  • САЩ приема, че изходната, но не и крайната точка трябва да е 1967 г., и вярва, че за да се постигне споразумение трябва да бъдат извършени заменки на земи. САЩ ще окуражи това.
Поселения 
  • Израелското правителство настоява да задържи главните поселения в Източен Ерусалим и Западния Бряг. Всяка отстъпка от това ще разпадне управляващата коалиция в Кнесета. Проблем, с който преговорите ще се сбъркат още на 26ти септември е свършващия мораториум за застрояване на Западния Бряг.
  • В най-добрия случай, палестинците се надяват всички поселения да бъдат изоставени, така както стана в Газа. Те обаче разбират, че някои ще се наложи да останат и ще настояват на минимален брой, както и на замяна на земя за останалите такива. Ако мораториума не бъде подновен, палестинците заплашват да напуснат преговорите.
  • Както и с Източен Ерусалим, така и с анексацията на Западния Бряг САЩ не признават международната легитимност на тези действия. Те обаче приемат реалността и ще се стремят към компромис, както и ще търсят компромис относно мораториума върху застрояването на Западния Бряг.
Бежанци
  • Израел отхвърля палестинското искане за "право на връщане" на бежанците в бившите им домове. Те твърдят, че това е план за унищожаване на Държавата Израел чрез демография, за да се възстанови обединена Палестина. По тази причина Нетаняху иска признаване на Израел като "еврейска държава."
  • Официално, палестинците поддържат искането си за "право на връщане," за да не бъде извършена голяма несправедливост. Всъщност, в палестинските среди се провеждат редовни разговори, че това "право" може да бъде превърнато в компенсации за бежанците. Палестинците отказват да признаят Израел за "еврейска държава," посочвайки че това ще игнорира арабските жители на страната. 
  • САЩ разбират отказа на Израел да приеме обратно бежанците и се надяват, че това може да бъде разрешено с компенсации и помощ за развитие на тези, които не могат да се завърнат по домовете си.
Сигурност
  • Израелското правителство се страхува един ден Палестина да не падне в ръцете на ислямистите от Хамас и това да бъде използвано като отправна точка за унищожаване на еврейската държава. Затова те настояват за масирано военно присъствие в долината на река Йордан, както и за почти цялостна демилитаризация на бъдеща Палестина.
  • Палестинците твърдят, че сигурността ще дойде в случай, че се приложи решението за двете държави, а не по друг начин. Те искат възможно най-много атрибути на една нормална държава. Президентът Махмуд Аббас се опасява, че всичко по-малко може да бъде незащитено и предразположено към превземане от страна на Хамас.
  • САЩ разбират страховете на Израел, но и поддържат цялостна държавност за Палестина. Справянето с тези два проблема е целта на дипломацията им. Не е вероятно обаче, да бъде призната палестинска държава, създадена не в резултат на преговори. 
Първия кръг от преговорите завърши на 2ри септември, следващата среща ще бъде на 14ти и 15ти.

1 коментар:

  1. Постът ви е балансиран, което се случва сравнително рядко, но темата е твърде голяма, затова си позволявам да добавя някои детайли:
    1. Израел е една от няколкото страни, които нямат конституция и до ден-днешен. Нормативният акт, за който говорите, е основен/конституционен/фундаментален закон, приет на 30 юли 1980 г. при управлението на крайнодесния израелски премиер Менахем Бегин, Кнесета (Парламент) гласува закон, обявяващ Ерусалим, „цял и повторно обединен” за „вечна и неделима” столица на Израел. Този закон е в нарушение на редица предходни резолюции на СС на ООН (напр. Рез. 252/21 май 1968 г.; Рез. 267/3 юли 1969 г.; Рез. 271/15 септември 1969 г.; Рез. 298/25 септември 1971 г.; Рез. 465/1 март 1980 г.). След приемането на закона СС приема две нови резолюции, осъждащи всякакви действия по колонизирането и окупацията на Ерусалим и призовава държавите-членки да изтеглят дипломатическите си представителства от Ерусалим (Рез. 476/30 юни 1980 г.) Втората е Рез. 478/20 август 1980 г., приета от СС с 14 гласа „за”, 1 „въздържал се” (САЩ) и 0 гласа „против”, според която няма промяна на статута му и Ерусалим е окупирана територия.
    Израелските претенции, че столица на държавата е Ерусалим, не получават международно признание.
    Също така, този закон противоречи на IV-тата Женевска конвенция, тъй като Ерусалим е окупирана територия и никоя държава, както казвате – дори и САЩ - не подкрепя анексирането на окупирани територии. В тази връзка е и декларацията на ЕС от края на 2009 г., която потвърждава статута на Източен Ерусалим като окупирана територия и че той трябва да бъде столицата на палестинската държава.
    2. Въпросът за границите – Израел да се изтегли в границите от 1967 г. - не е палестинско, а международно условие, фиксирано в доста документи и резолюции на ООН, Квартета (САЩ, ЕС, Русия и ООН) и др.
    Палестинската позиция е въпросите за границите да бъдат обсъдени и с тях да се приключи веднъж-завинаги и да се затвори страницата.
    Границите от 1967 г. значат 78% от земята за Израел, едва 22% за палестинците...
    Не е толкова много, нали?
    3. Тъй като е окупационна сила, съгласно чл. 49 (6) от ІV Женевска конвенция, ратифицирана от Израел през 1951 г., Израел няма право да трансферира части от своето цивилно население на окупирана територия. Така според международното право построените от Израел селища на Западния бряг са незаконни. Колонии като Гиват Зеев и Мицпе Рахел са утроили площта си само за няколко години, а все става дума за палестинска земя.
    През 1993 г. броят на заселниците е ок. 270 000. Към 1 август 2008 г. броят на заселниците е 483 453 по данни на ООН. Днес вече надхвърли половин милон души http://www.pcbs.gov.ps/desktopmodules/newsscrollEnglish/newsscrollView.aspx?ItemID=1239&mID=11170
    Израелски кореспонденции предадоха, че правителството на Бенямин Натаняху е съгласно да спре заселническата колонизация в арабските квартали на окупирания Йерусалим за срок от четири месеца, но при продължаването й в еврейските квартали на Източен Йерусалим и други подобни, което е неприемливо....
    4. Правото на завръщане на палестинските бежанци, прогласено в Рез. 194 от 11 декември 1948 г. (http://www.mideastweb.org/194.htm), никога не беше признато от Израел, макар резолюцията да е потвърдена стотина пъти от Общото събрание на ООН. Въпреки това, на масата все още стои предложението на арабската мирна инициатива от 2004 г., което предвижда не завръщане, а просто справедливо уреждане на бежанския въпрос – т.е. само компенсации.
    5. Колкото до въпроса за сигурността, за палестинската страна този въпрос е приключен още по времето на Джеймс Джоунс (американският координатор по сигурността (USSC) по времето на предишния президент Джордж Буш - младши, а понастоящем съветник по националната сигурност на президента Барак Обама.

    ОтговорИзтриване