03 септември 2010

Конференция по повод деня на Ерусалим с участието на севастийския митрополит Аталла Хана (Теодосиус)

Днес, 03.09.2010 в зала "Мусала" на хотел Хилтън беше проведен"а конференция посветена на честването на световния ден на Ерусалим. Този ден е обявен за празник през 1979 г. от Аятолла Хомейни в Иран. Той се пада винаги в последния петък на мюсюлманския месец Рамадан и символизира солидарноста с палестинския народ. Праздникът се характеризира като анти-ционистски и се противопоставя на окупацията на свещенния град от 1967 г.
На "тържественото честване" тази вечер присъстваха посланници на различни арабски държави (не всички), както и представители на арабската диаспора. Организатор на конференцията беше Центърът за близкоизточни изследвания (ЦБИ). Слово изнесе митрополита на Севастия и бивш говорител на ерусалимската патриаршия митрополит Аталла Хана (Теодосиус), както и Киряк Цонев, председател на Българско-палестинското дружество за приятелство. Конференцията бе открита от Мохд Абуаси, а завърши със слово на палестинския посланник Ахмед ал-Мадбух.
Тази втора визита на Аталла Хана бе съпроводена от дипломатически скандал, който се случи пред носовете ни, но беше слабо отразен в медиите. Още преди митрополита да пристигне в България, израелското посолство пусна съобщение (в което между другото бъркат Съединението и Независимостта на България), в което обвиняваше духовника във връзки с терористични атаки, прохамаски възгледи и възхваляване на самоубийствените нападения. Митрополитът беше обвинен и в среща с лидера на Хизбулла Хасан Насралла (запазена е ливанска транскрипция). В отговор на това, последва писмо, подписано от палестинския посланник д-р Ал-Мадбух, в който всички тези твърдения се отхвърлят. Мохд Абуаси, за чийто Център за близкоизточни изследвания се твърди в израелското съобщение, че е "враждебна на Израел НПО", нарече протестното писмо на израелския посланник намеса във вътрешни работи на България". В резултат на тази словесна престрелка, беше отменен форума "Пловдив - град на мира", на който бяха поканени представители на различните етноси и религии, както и чуждестранни дипломати.
Конференцията в Хилтън днес бе открита от г-н Мохд Абуаси, който се спря на изявленията на израелското посолство, като още един път ги нарече "опит за намеса във вътрешните работи на България". Той също така сподели, че освен лъжите и клеветите в писмото, според него са пускани и слухове в медиите, че настоящата конференция е била отменена.
Митрополит Теодосиус произнесе слово, в което говори за настоящите проблеми м/у Израел и Палестина, както и за наречените от него "клевети на глашатаи (подстрекатели - буквален превод)", които били повторени още един път по време на визитата му. Речта му беше прочуствена и бе прекъсвана няколко пъти от ръкопляскания. В края на речта си заяви, че по време на тържествената литургия тази неделя от 09:30 ч. в катедралния храм "Св. Александър Невски", той ще се помоли за България и българския народ, както и за Палестина и палестинците. На шести септември, нашият национален празник на Съединението, той ще отслужи литургия в Пловдив, като си пожела, така както той празнува с нас нашия национален празник, в скоро време да празнуваме заедно национален празник и на Палестина.
Киряк Цонев, председател на българо-палестинското дружество за приятелство, изнесе кратка реч, в края на която, представи малък "подарък" в чест на митрополита. От случилото се в следващите няколко минути не стана напълно ясно, но д-р Диана Инджова, обяви, че всички палестинци, търсещи убежище в Бълария, ще го получат (?), като след това не забрави да добави, че информацията все още е "неофициална." Справка по интернет показа, че въпросната г-жа Инджова е ръководител на националния съвет за интеграция на хора с увреждания от страна на гражданските организации, орган към Министерски съвет. Как тази работа с инвалиди е свързана с въпросите на бежанците в България, за мен не стана ясно.
Конференцията завърши с обращението на посланник Ал-Мадбух, който отново се върна на скандала с израелското посолство, както и засегна започналите в момента преки преговори между Израел и Палестина в опит да се поднови мирния процес.

Сред останалите гости на събитието беше забелязан Любомир Милчев-Денди, чието присъствие поради лично у мен недоразумение.
В края вечерта митрополит Теодосиус се запозна и благослови с всички желаещи.

02 септември 2010

Основни проблеми пред мирните преговори

Във Вашингтон започнаха първите от повече от година насам преки мирни преговори между палестинци и израелци. Различията между тях са много, но ето основните препъни камъни, събрани от Пол Рейнолдс за BBC:

Ерусалим
  • Израелското правителство на иска раздялата на града, на който се държи да бъде политически и религиозен център на еврейския народ. В израелската конституция от 1980 г. е записано :"Ерусалим, цял и обединен е столица на Израел." В миналото има няколко опити за маневриране. В разговорите през 2000 и 2007 г., израелското правителство е съгласно да обсъди размяната на някои отдалечени квартали
  • Палестинците искат Източен Ерусалим за столица на палестинската държава. Тази част от града беше контролирана от йордански войски, преди окупацията му през 1967 г. В Стария град се намира третата светиня на исляма, джамията ал-Акса и Куполът на скалата, от която се вярва, че Пророка Мохамед е предприел своето изкачване към Господ с помощта на крилатия звяр Бурак.
  • САЩ не признават израелския анекс на Източен Ерусалим и поддържат свое посолство в Тел Авив. Президентът Обама се противопостави на застрояването на тази част от града, но призна, че едно бъдещо разделяне на града ще е "много трудно"
Граници
  •  Премиер-министърът Бенямин Нетаняху приема, че трябва да се създаде палестинска държава, и че Израел трябва да се оттегли поне от части на окупирания през 1967 г. Западен Бряг за да се осъществи това. Израел вече се е изтеглил от Газа и би желал границите да включват Ерусалим, както и вече изградените големи поселения на Западния Бряг.
  • Палестинците искат да започнат преговорите на базата на това, че земите от 1967 г., окупирани от израелците принадлежат на Палестина. Всяка отстъпка от това трябва да бъде съпроводена с балансирана замяна на земя. 
  • САЩ приема, че изходната, но не и крайната точка трябва да е 1967 г., и вярва, че за да се постигне споразумение трябва да бъдат извършени заменки на земи. САЩ ще окуражи това.
Поселения 
  • Израелското правителство настоява да задържи главните поселения в Източен Ерусалим и Западния Бряг. Всяка отстъпка от това ще разпадне управляващата коалиция в Кнесета. Проблем, с който преговорите ще се сбъркат още на 26ти септември е свършващия мораториум за застрояване на Западния Бряг.
  • В най-добрия случай, палестинците се надяват всички поселения да бъдат изоставени, така както стана в Газа. Те обаче разбират, че някои ще се наложи да останат и ще настояват на минимален брой, както и на замяна на земя за останалите такива. Ако мораториума не бъде подновен, палестинците заплашват да напуснат преговорите.
  • Както и с Източен Ерусалим, така и с анексацията на Западния Бряг САЩ не признават международната легитимност на тези действия. Те обаче приемат реалността и ще се стремят към компромис, както и ще търсят компромис относно мораториума върху застрояването на Западния Бряг.
Бежанци
  • Израел отхвърля палестинското искане за "право на връщане" на бежанците в бившите им домове. Те твърдят, че това е план за унищожаване на Държавата Израел чрез демография, за да се възстанови обединена Палестина. По тази причина Нетаняху иска признаване на Израел като "еврейска държава."
  • Официално, палестинците поддържат искането си за "право на връщане," за да не бъде извършена голяма несправедливост. Всъщност, в палестинските среди се провеждат редовни разговори, че това "право" може да бъде превърнато в компенсации за бежанците. Палестинците отказват да признаят Израел за "еврейска държава," посочвайки че това ще игнорира арабските жители на страната. 
  • САЩ разбират отказа на Израел да приеме обратно бежанците и се надяват, че това може да бъде разрешено с компенсации и помощ за развитие на тези, които не могат да се завърнат по домовете си.
Сигурност
  • Израелското правителство се страхува един ден Палестина да не падне в ръцете на ислямистите от Хамас и това да бъде използвано като отправна точка за унищожаване на еврейската държава. Затова те настояват за масирано военно присъствие в долината на река Йордан, както и за почти цялостна демилитаризация на бъдеща Палестина.
  • Палестинците твърдят, че сигурността ще дойде в случай, че се приложи решението за двете държави, а не по друг начин. Те искат възможно най-много атрибути на една нормална държава. Президентът Махмуд Аббас се опасява, че всичко по-малко може да бъде незащитено и предразположено към превземане от страна на Хамас.
  • САЩ разбират страховете на Израел, но и поддържат цялостна държавност за Палестина. Справянето с тези два проблема е целта на дипломацията им. Не е вероятно обаче, да бъде призната палестинска държава, създадена не в резултат на преговори. 
Първия кръг от преговорите завърши на 2ри септември, следващата среща ще бъде на 14ти и 15ти.

17 юли 2010

Аббас иска Израел да приеме Палестинска държава с границите от 1967

Лидерът на Палестинската Автономия Махмуд Аббас заяви, че условието за встъпване в преки преговори с Израел е приемането на Палестинска Държава в границите от 1967 година. Това заяви той по време на среща с американския пратеник в Близкия Изток Джордж Митчъл.

Това се случи по време на нова среща в Рамалла, в нов опит за подновяване на непряките преговори между Палестина и Израел. След срещата Митчъл заяви: " Завършихме градивна и плодотворна среща с палестинския президент и палестинското ръководство. Насочваме се към продължаване на диалога за да осъществим цялостния план на президента Барак Обама за Близкия Изток. Съществуват пречки пред нас, но ние сме решени да продължим по пътя, който сме поели и подкрепяме този план. "

Вчера, в петък 16.07 Митчъл започна нова обиколка в региона, срещайки се с израелския премиер-министър Бенямин Нетаняху, с който обсъдиха как да положат повече усилия в непреките преговори, с цел преминаването им към директни разговори.